top of page

КОВАЧЕВИЦА

КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛОТО

Село Ковачевица е запазило автентичния си вид от 15-16 век и е едно от най-известните и красиви български села. Къщите са почти изцяло изградени от камък, включително и покривите.Ковачевица е архитектурен резерват, подобно на Копривщица и Стария Пловдив, и е запазила живописната си възрожденска архитектура.

Основаването на Ковачевица по предание се свързва със заселници от Велико Търново и от Костурско, които донесли строителния занаят. За първи път името му е отбелязано в османските регистри през 15 - 16 в.

В селото се заселват българи от Рибново и вероятно от Банско. През 18 век в селото пристигат и българи от западна Македония. За това днес свидетелстват двете части на селото, горната Банева и долната Арнаутска махала. През 19 век Ковачевица е голямо чисто българско село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ковачовица (Kovatchovitsa) е посочено като село със 185 домакинства със 630 жители българи.

През цялото време на турското робство в с.Ковачевица не е имало турска администрация, което благоприятства за превръщането на селото в един от центровете на македонското национално-освободително движение. По географското си разположение селото се намира на границата между Княжество България и Турция в продължение на 34 години – от освобождението на България до освобождението на Пиринска Македония през 1912 година. През селото е минавал един от важните канали за снабдяване с оръжие на Неврокопско, Драмско и Серско. Цялото население е било посветено на тази голяма патриотична задача и е помагало с каквото може.

През петдесетте години на ХХ век Ковачевица е засегната от силни миграционни процеси. Масовото изселване главно към Велинград, Батак, Пазарджик и други краища на страната, довежда до изоставяне на много от прекрасните ковачевски къщи, които бавно започват да се рушат.Изключително благоприятно за съхраняване на селото е откриването на Ковачевица от деятелите на българското кино. Няма друга село в което да са заснети толкова много филми - над 20, между които и “Мера според мера”, “Мъжки времена” и много други.

През 1977г. Ковачевица е обявена за исторически и архитектурен резерват. Това, както и популярността на селото, идваща от заснетите в него филми, довежда в селото хора, които закупуват и възстановяват изоставени къщи и така селото е спасено от разруха.

Тази архитектурна приказка съчетана с прекрасната природа- заоблените, меки възвишения на Родопите и в същото време грандиозни скални масиви, дъхавите борови и букови гори, мекия планински климат и особената атмосфера и дух, които носи селото и неговите жители, сътворяват една особена магия. За тези, които са я усетили не остава избор - те винаги се връщат или остават завинаги тук, за да не забравят никога преживяното, за да се почувтват част от историята, настоящето и бъдещето на МАГИЯТА КОВАЧЕВИЦА.

bottom of page